Методика: обучение или резултат

С какво се различава фокусът върху обучението, а не крайният резултат ? В тази статия обсъждаме как учителите или треньорите могат да подобрят дългосрочните резултати като затрудняват играчите.

Един треньор преподава концепция на тренировка, показва примери, обяснява стъпки, и разглежда детайли. Играчите правят упражнения и изглежда сякаш разбират. Свършва тренировката и си тръгва удовлетворен от напредъка на футболистите му и от методите си на преподаване. На следващия мач обаче сякаш играчите не са запомнили или научили нищо.

Звучи ли познато? Чували ли сте треньорът на вашия отбор да казва - "Нали вчера го тренирахме?!"

Това е впечатляващ парадокс в обучението. Учениците могат да бъдат изключително успешни на тренировка, но по същество да научат почти нищо. Същевременно, учениците могат да се представят относително зле в прости упражнения на тренировка, но да се представят невероятно на мач. Известен пример за това е Еден Азар, за когото съотборниците му разказват, че даже не си е правел труда да си върже връзките на тренировка.

Тези сценарии илюстрират едно от най-важните разграничения в литературата за човешкото учене и памет, а именно разликата между учене и изпълнение. Ученето се отнася до относително постоянни промени в знание или поведение. Това е, или поне би трябвало да бъде целта на обучението. Изпълнението, от друга страна, се отнася до временни промени в знание или поведение, които могат да се измерват или наблюдават по време на (или скоро след) инструкция.

Просто казано, изпълнението е краткосрочно, докато ученето е дългосрочно. Това означава, че треньорите няма да знаят дали играчите са научили нещо, докато след определен период от време младежите не използват или не мислят за информацията.

Има логика да се мисли, че ученето и изпълнението са положително свързани. Ако играчите ви изглеждат, че разбират концепция на тренировки и се представят добре при незабавна оценка, е логично да се предположи, че учениците ви вероятно са научили нещо. Това означава, че изпълнението трябва поне да бъде груб индикатор за научаване. Интересното е, че десетилетия научни изследвания подкрепят обратното.

Литературата не само показва, че краткосрочното изпълнение е лош индикатор за дългосрочното учене, но и показва, че ученето и изпълнението могат да са обратно пропорционални. Изразено по-ясно, когато едното е във възход, другото може да страда.

Подобряване на ученето чрез умишлено забавяне на резултата.

Добър резултат като вкарване на гол или победа в мач, не е задължително да означава придобиването на умения. Прогресът по време на тренировки може да бъде заблудителен относно това, което е било запазено, и може да измами играчите, треньорите, и родителите. Това е особено вярно, ако се използват стратегии за постигане на лесен гол или победа в мач. От друга страна, ако умишлено забавим победата или лесният гол, то крайният резултат ще е повече старание, усилие, опити, поуки, и така дългосрочното обучение ще бъде с по-добри резултати.

Стратегиите за обучение, които попадат в тази категория, се наричат "желани трудности". Те са желани, защото водят до по-добро задържане и пренос на знание в дългосрочен план и са трудни, защото предизвикват предизвикателства, които забавят темпото на текущия напредък и предизвикват повече грешки по време на обучение или тренировка. Например, караме играчите да играят по време на мач само със слабия крак, да играят един срещу двама, и много други.

В крайна сметка, без усилия няма да има върхови постижения. Точно както като използването на стълбите е по-добро за нашето здраве отколкото използването на асансьор, изграждането на трудности по време на тренировъчния процес ще доведе до по-добро усвояване.

Когато говорим за желани трудности, важно е да се спомене, че нивото на предизвикателство има значение. За да се възползват от учебните ползи на тези стратегии, учениците трябва да разполагат с необходимите фундаментални знания и умения, за да преодолеят предизвикателствата.

Какви са някои примери за желани трудности?

Стратегиите, които са получили най-голяма подкрепа, включват: (1) разпределянето на повторенията във времето вместо да ги притискаме; (2) смесване на различни (но свързани) теми или умения за обучение вместо да ги държим разделени; и (3) тестваме материала вместо само да го представяме. Тези стратегии затрудняват краткосрочното изпълнение, но подобряват много крайната цел на обучението — а именно, дългосрочното усвояване.

Като правило, ако учениците не се борят малко — тоест, ако тяхната изпълнителна способност не се влошава леко — те вероятно не са ангажирани с материала по начин, който би довел до значимо, дългосрочно разбиране.

Нашата цел като образователи е да създадем среда, в която нашите ученици имат знания и умения, които са едновременно издръжливи и гъвкави. Това им дава най-добрите шансове за успех. Искаме нашите играчи да стъпят на терена днес, като знаят повече, отколкото знаеха вчера. За постигане на тази цел трябва да осъзнаем, че краткосрочното изпълнинение и способност е лъжлив индикатор за дългосрочното усвояване. Правенето на учебния процес малко по-труден, а не по-лесен е жизненоважен път към успеха.

Можете да се запишете за пробна тренировка тук.