Психика: Ефектът на мотивацията в спортното представяне

Мотивацията е това, което ни води към действие. Това е движещата сила. Без мотивация е много трудно да постигнете добро ниво на представяне, особено в спорта, защото се изисква много енергия, за да се плати цената за постигане на наистина високи цели. Работата върху мотивацията със спортистите е от ключово значение, но само когато мотивацията идва отвътре навън, а не обратното.

Видове мотивация

• Външна

• Вътрешна

• Трансцендентна

За да преодолява всички трудности, човек трябва да се вдъхновява преди всичко от вътрешни и трансцендентни причини. Вътрешни, като удовлетворението от успешното управление на нещо трудно; усещането за състезание, удоволствието, което усещаме, когато кракът или ръката ни докосва топката. Трансцендентни, като вдъхновяване на деца или извършване на нещо добре в памет на обичан човек, който е починал: трансцендентните причини винаги умножават постиженията. Обратно, външните причини като признание, слава или пари изчезват бързо. След като спортистът загуби това, което го е мотивирало да практикува този спорт, всичко става безсмислено. Ако това, което ги кара да работят, е само парите или славата, ги очаква кратка кариера. Типът мотивация, който подтиква спортиста, също така ще определи техните възможности за възстановяване след неуспех. Ако има вътрешна или трансцендентна мотивация, те могат да се възстановят сами. Денят след поражението спортистите се чувстват раздразнени, но после го виждат като предизвикателство, като възможност да се подобрят. Когато всичко зависи от външна мотивация, е много трудно да ги реактивирате. Ако действието на някого зависи от резултат, и този резултат не се постига, не може да се продължи напред.

Инструменти за управление на липсата на мотивация

При съпровождането на професионални спортисти в управлението на тяхната мотивация, не трябва да се основаваме само на разбирането откъде идва мотивацията, но и как да я открием в самото действие. Това включва използване на това, което е физическо, а не само рационално, за да се постигне мотивацията. Невронауката доказва, че тялото и ума са напълно свързани. Освен петте сетива, хората имат шесто чувство, наречено в психологията проприоцептивни рецептори.

Например, телесната поза ("езикът на тялото") предоставя на мозъка информация за начина, по който се чувстваме. Когато някой не е мотивиран, най-лесният инструмент е действието. Преструването на мотивация: телесната поза ще изпрати информация към ума, сякаш сме мотивирани, и той ще се опита да намери причини да се чувства добре по-лесно.

За елитните спортисти липсата на мотивация може да бъде истинско разочарование. Спортът е доста свързан с идеята, че спортистът трябва да бъде много мотивиран и да се радва на това, което прави. Играчите трябва да не се фиксират твърде много върху мотивацията, а да се наслаждават от процеса и своя труд. Ключов фактор е фокусирането на вниманието, съсредоточаването върху това, което можем да контролираме, и избягването на излишно разхвърляне на енергия върху това, което не можем. Управлението на мотивацията също се различава в зависимост дали спортът се играе индивидуално или в отбор. В индивидуален спорт това е много по-сложно. В отборните спортове играчът може да разчита на своите съотборници, които могат да го заредят с вик, или подкрепящо послание.

Можете да се запишете за пробна тренировка тук.